жертва
Облик
(пренасочване от жертвата)
жертва (български)
ед.ч. | жер·т·ва | |
---|---|---|
членувано | жер·т·ва·та | |
мн.ч. | жер·т·ви | |
членувано | жер·т·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Нещо, поднесено като дар на божество.
- Нещо, което е прострадало при някакви обстоятелства.
Етимология
От старобълг. жрьтва (Супрасъл. сб.) от старобълг. глагол жръти, жьрѫ „правя жертва“, сроден с лит. giriu, girti „хваля“, geras „хубав“, староинд. gŗņāti „възпява, възхвалява“, gīr „похвала, награда“, авест. āɣairyāt „превъзнася“, gar „похвала, награда“, лат. grātus „желан, приятен, благодарен“, тох. В kartse „хубав, приятен“ от ие. *gʷerə-.
Старобълг. > старорус. жертва (вместо жëртва).
Фразеологични изрази
Превод
|
|