ербап
ербап (български)
| ед. ч. | м. р. | ер·бап | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ер·бап | ||
| пълен член | ер·бап | ||
| ж. р. | ер·бап | ||
| членувано | ер·бап | ||
| ср. р. | ер·бап | ||
| членувано | ер·бап | ||
| мн. ч. | ер·бап | ||
| членувано | ер·бап | ||
Прилагателно име, тип 89a
За човек, който се справя успешно в дадена ситуация, мисли за себе си, обича да си угажда и да показва властност
Етимология
Навлязла от Турски език: "erbap" е с арабски произход.
Фразеологични изрази
"Е, че си ербап" - Обекта е прекалено самоуверен. "Ербап момче" - Оправен младеж или мъж.
Синоними
кадърен, сръчен, способен, годен, отворен, справя се, умен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
ербаплия - разг. същ. мъжки род, ед.ч.
Превод
|
|