епистрофа
Облик
епистрофа (български)
ед.ч. | епис·т·ро·фа | |
---|---|---|
членувано | епис·т·ро·фа·та | |
мн.ч. | епис·т·ро·фи | |
членувано | епис·т·ро·фи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- литер. Стилистична фигура, която представлява повторение на една и съща дума или на израз в дълго изречение, или в края на няколко изречения.
- В поезията — повторение на думи, изрази или цели стихове, в началото и края на строфата, за да се наблегне върху тях.
- мед. Повторно боледуване от една и съща болест, връщане, повтаряне на болест.
Етимология
От гр. ἐπιστροφἡ „връщане“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- епистрофа в РБЕ на ИБЕ