дядо
Облик
дядо (български)
ед.ч. | дя·до | |
---|---|---|
непълен член | дя·до·то | |
пълен член | дя·до·то | |
мн.ч. | дя·дов·ци | |
членувано | дя·дов·ци·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | дя·до |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40
- Бащата на един от родителите по отношение на техните деца, внуците му.
- Стар мъж.
- само ед. В съчетание с мъжко собствено или фамилно име — за интимно, свойско назоваване на стар мъж, старец или при обръщение към него.
- разг. Съпруг, мъж на възрастна, стара жена, на баба.
- За почтително назоваване на поп, владика, хаджия и подобни.
- разг. За назоваване на бог, господ.
- разг. Баща на съпругата.
- само мн. дедѝ., поет. Прадеди, предци.
- рядко. само ед. Епитет на олицетворени природни сили.
- диал. Свекър.
Етимология
От праслав. *dědъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|