дюбел
Облик
дюбел (български)
ед.ч. | дю·бел | |
---|---|---|
непълен член | дю·бе·ла | |
пълен член | дю·бе·лът | |
мн.ч. | дю·бе·ли | |
членувано | дю·бе·ли·те | |
бройна форма | дю·бе·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Пластмасова, метална и по-рядко дървена втулка с вътрешна резба, която се монтира в отвор, дупка и служи за закрепване на носеща конструкция посредством винт.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|