другар

другар (български)

другар ±

ед.ч.		дру·гар
	непълен член	дру·га·ря
	пълен член	дру·га·рят
мн.ч.		дру·га·ри
	членувано	дру·га·ри·те
бройна форма		—
звателна форма		дру·га·рю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел.
2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и други.
3. В речевия етикет при управлението на комунистическата власт — господин.
4. Разг. Съпруг.

Превод

английски: friend (en), comrade (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: compañero (es), camarada (es) италиански: compagno (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: amicus (la) литовски: [[]]

немски: Freund (de), Kumpel (de), Kamerad (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: друг (ru), товарищ (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: друже (sr) тайландски: [[]] турски: arkadaş (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• приятел, колега, побратим, аркадаш, близък, компаньон, събеседник
• сподвижник, съмишленик, съучастник, съюзник
• сътрудник, съдружник
• събрат, съученик
• помощник, последовател