дрезгав
Облик
дрезгав (български)
ед. ч. | м. р. | дрез·гав | |
---|---|---|---|
непълен член | дрез·га·вия | ||
пълен член | дрез·га·ви·ят | ||
ж. р. | дрез·га·ва | ||
членувано | дрез·га·ва·та | ||
ср. р. | дрез·га·во | ||
членувано | дрез·га·во·то | ||
мн. ч. | дрез·га·ви | ||
членувано | дрез·га·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
(1) прил. Който издава неясен, хриплив звук. Дрезгав глас. (2) Полумрачен, смрачен, сумрачен; през който се виждат само контурите на предметите. Дрезгава светлина. Дрезгав мрак.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|