дописник
Облик
дописник (български)
ед.ч. | до·пис·ник | |
---|---|---|
непълен член | до·пис·ни·ка | |
пълен член | до·пис·ни·кът | |
мн.ч. | до·пис·ни·ци | |
членувано | до·пис·ни·ци·те | |
бройна форма | до·пис·ни·ка | |
звателна форма | до·пис·ни·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Човек, който сътрудничи на вестник или списание, като изпраща дописки от мястото, където живее; кореспондент.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
кореспондент, сътрудник, журналист, репортер