добродетел

добродетел (български)

добродетел ±

ед.ч.		доб·ро·де·тел
	членувано	доб·ро·де·те·лта
мн.ч.		доб·ро·де·те·ли
	членувано	доб·ро·де·те·ли·те
звателна форма		доб·ро·де·те·лю

Съществително нарицателно име, женски род, тип 31a

вършене на добри дела

1. Нравствано качество с висока положителна оценка в обществото.
2. Само ед. Непоквареност, чистота в помислите.

Фразеологични изрази

• Ти имаш много добродетели и само един недостатък.
• Пази своята добродетел!

Превод

английски: virtue арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: virtud италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Tugend норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

благородство, човещина, доброта, честност, скромност, добродушие, безкористност