Направо към съдържанието

добродетел

От Уикиречник

добродетел (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 31a

вършене на добри дела

  1. Нравствано качество с висока положителна оценка в обществото.
  2. Само ед. Непоквареност, чистота в помислите.

Етимология

Фразеологични изрази

  • Ти имаш много добродетели и само един недостатък.
  • Пази своята добродетел!

Превод

  • английски: virtue
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: virtud
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Tugend
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

благородство, човещина, доброта, честност, скромност, добродушие, безкористност

Сродни думи

Производни думи