дискредитирам
Облик
дискредитирам (български)
Сегашно време | дис·к·ре·ди·ти·рам |
---|---|
Мин. св. време | дис·к·ре·ди·ти·рах |
Мин. несв. време | дис·к·ре·ди·ти·рах |
Повел. наклонение | дис·к·ре·ди·ти·рай |
Мин. страд. причастие | дис·к·ре·ди·ти·ран |
Мин. деят. св. причастие | дис·к·ре·ди·ти·рал |
Мин. деят. несв. причастие | дис·к·ре·ди·ти·рал |
Сегашно деят. причастие | дис·к·ре·ди·ти·ращ |
Деепричастие | дис·к·ре·ди·ти·рай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, несвършен и свършен вид
(класификация — ?)
- Лишавам от извоювания авторитет. Загубвам авторитета си и доверието на другите(поради поведение нарушаващо общо приетите форми.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- компрометирам, злепоставям, подбивам авторитета, излагам, понижавам
- позоря
- петня, цапам, замърсявам, оплесквам, опетнявам, опозорявам
- поставям под съмнение, хвърлям сянка върху
Превод
|
|