детерминизъм
| ед.ч. | де·тер·ми·ни·зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | де·тер·ми·низ·ма | |
| пълен член | де·тер·ми·низ·мът | |
| мн.ч. | де·тер·ми·низ·ми | |
| членувано | де·тер·ми·низ·ми·те | |
| бройна форма | де·тер·ми·ни·зъ·ма | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
- Учение за необходимата закономерна връзка и причинна обусловеност на явления и събития в природата и обществото
Етимология
От латински (determino, „ограничавам“) през френски (déterminisme)
Фразеологични изрази
Превод
Синоними
Сродни думи
Производни думи
философска терия, че всяко събитие, включително човешкото съзнание и действия, е причинно предопределено от непрекъснатата поредица от по - ранни събития