дезавуирам
Облик
дезавуирам (български)
Сегашно време | де·за·ву·и·рам |
---|---|
Мин. св. време | де·за·ву·и·рах |
Мин. несв. време | де·за·ву·и·рах |
Повел. наклонение | де·за·ву·и·рай |
Мин. страд. причастие | де·за·ву·и·ран |
Мин. деят. св. причастие | де·за·ву·и·рал |
Мин. деят. несв. причастие | де·за·ву·и·рал |
Сегашно деят. причастие | де·за·ву·и·ращ |
Деепричастие | де·за·ву·и·рай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, несвършен и свършен вид
(класификация — ?)
- Обявявам някого за лишен от доверие и пълномощие.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
не удостоявам, отричам, не признавам, заобикалям, отминавам
Превод
|
|