дебитор
Облик
дебитор (български)
ед.ч. | де·би·тор | |
---|---|---|
непълен член | де·би·то·ра | |
пълен член | де·би·то·рът | |
мн.ч. | де·би·то·ри | |
членувано | де·би·то·ри·те | |
бройна форма | де·би·то·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Длъжник, юридическо или физическо лице, което има задължение към организация, учреждение, компания. В качеството на дебитор могат да бъдат само лица, носители на граждански права и задължения. В двустранни договорни отношения едно и също лице встъпва и в качеството си на дебитор, и в качеството си на кредитор (например, при договор за доставка доставчикът се явява дебитор в задължението си да предаде стоката и кредитор в правото си да получи пари).
Етимология
от лат. debitor - длъжник
Фразеологични изрази
Превод
|
|