двуличник
Облик
двуличник (български)
ед.ч. | дву·лич·ник | |
---|---|---|
непълен член | дву·лич·ни·ка | |
пълен член | дву·лич·ни·кът | |
мн.ч. | дву·лич·ни·ци | |
членувано | дву·лич·ни·ци·те | |
бройна форма | дву·лич·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Човек, който показва добро отношение към някого, към когото има лоши намерения.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|