гъз
Облик
гъз (български)
ед.ч. | гъз | |
---|---|---|
непълен член | гъ·за | |
пълен член | гъ·зът | |
мн.ч. | гъ·зо·ве | |
членувано | гъ·зо·ве·те | |
бройна форма | гъ·за | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- простонар. Задна част на тялото на човек или животно, на която се сяда.
Етимология
От праслав. *gǫzъ/*guzъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|