гугла
Облик
гугла (български)
ед.ч. | гуг·ла | |
---|---|---|
членувано | гуг·ла·та | |
мн.ч. | гуг·ли | |
членувано | гуг·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Островърха качулка на връхна дреха.
- Островърх мъжки калпак с косъма навън.
Етимология
Сродни форми: сърбохърв. гугла „качулка“, гугољ, пол. gugla. Вероятно сравнително късна заемка от ср.-в.-нем. gugele (сродно със ст.-в.-нем. kugula, kugila „качулка“, ст.-англ. cule, cugele, англ. cowl „плащ, расо“) от лат. произход. В лат. cucullus, cuculla означава „качулка“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|