Нарушение на религиозните норми и морал; прегрешение.
Осъдителна постъпка; вина, провинение.
Етимология
старобълг. грѣхъ ἁμαρτία, ἁμάρτημα, „грях, престъпление“ (Зогр., Мар., Асем., Сав., Син. тр., Охр., Супр., Ефр. Сир.). Праслав. *grěxъ, склонитбен тип на u-основи (ст.-бълг. грѣховьнъ, грѣховати (Супр.)) обикновено се извежда от ИЕ форма *greisos, производна на *grěti „грея“, *gorěti „горя“, но това се натъква на фонетични трудности (в *grěti < *greh2- липсва дифтонг, -х по аналогия със смях?) и на семантични трудности (значение „горене на съвестта“ би се обяснило само чрез християнската морална система, а думата е съществувала и преди християнизацията). В ИЕ праезик няма корен за „грях“ - това понятие се изразява по различен начин - в герм. езици *sundjo „грях“, букв. „същинско(прегрешение)“, ст.-инд. pātaka „грях“, букв. „падение“, ст.-гр. ἁμαρτία „грях“ от ἁμαρτάνω „обърквам се“ и др.
