грък
Облик
грък (български)
ед.ч. | грък | |
---|---|---|
непълен член | гръ·ка | |
пълен член | гър·кът | |
мн.ч. | гър·ци | |
членувано | гър·ци·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | гър·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Човек от основното население на Гръцката република.
Етимология
ст.-бълг. грькъ (Ч. Храб., П.Евт.). Старинна заемка от балк.-лат. *gricos, лат. graecus от ст.-гръц. γραικός, γραῖος, което първоначално е име на гръцко племе в Епир. През езика на илирийско-епирските племена този термин се разпространява из Римската империя и става общо название на гърците.
Фразеологични изрази
Превод
|
|