груб
груб (български)
| ед. ч. | м. р. | груб | |
|---|---|---|---|
| непълен член | гру·бия | ||
| пълен член | гру·би·ят | ||
| ж. р. | гру·ба | ||
| членувано | гру·ба·та | ||
| ср. р. | гру·бо | ||
| членувано | гру·бо·то | ||
| мн. ч. | гру·би | ||
| членувано | гру·би·те | ||
Прилагателно име, тип 76
м.р, ед. ч. - неучтив или невъзпитан.
Етимология
ст.-бълг. грѫбъ ἄγροικος, ἰδιώτης (Супр.). Праслав. дублетна форма *grubъ (бълг. груб, пол. grub) и *grǫbъ (ст.-бълг., сърбохърв. груб, словен. grob, чеш., слов. hrubý, пол. gręby, г.-луж. hruby, рус. грубый, укр. грубий). Сродна с лит. grubus „грапав“, grumbu, grubti „загрубявам“, латв. grumbuļi мн.ч. „грапавина“, grumba „бръчка“, вероятно и нем. grob „груб“ (БЕР I: 286).
Фразеологични изрази
Синоними
- недодялан, грапав, необработен, суров
- примитивен, първичен, първобитен
- неучтив, невежлив, невнимателен, невъзпитан, нелюбезен, грубоват, възгруб, брутален, некоректен, просташки, дебелашки, селяшки, грубиян, загрубял
- зверски, жесток, нечовешки, коравосърдечен, мечешки
- краен, прекален
- строг, твърд, троснат, сопнат
- в общи черти, неуточнен
- варварски, див, нецивилизован
- вулгарен, прост, непристоен, неприличен, циничен
- неизискан, долен, мръсен, нецензурен
- неравен
- едър, едрозърнест, едро смлян, долнокачествен
- свиреп, безмилостен
- закоравял, упорит, практичен, трезв
- лошо възпитан
- материален, материалистичен, телесен, сетивен, чувствен, земен, светски
- навъсен, нацупен, кисел
- нешлифован
- непохватен
- непрефинен
- неприятен, лаком, егоистичен
- очебиен, очевиден, крещящ, скандален, възмутителен, флагрантен
- подигравателен, непочтителен
- примитивно изработен
- плебейски
- рязък, отсечен, кратък, лаконичен
- свински, противен
- непреклонен
- остър, безчувствен
- явен, фрапантен, поразяващ, шокиращ
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|