гребен
Облик
гребен (български)
ед.ч. | гре·бен | |
---|---|---|
непълен член | гре·бе·на | |
пълен член | гре·бе·нът | |
мн.ч. | гре·бе·ни | |
членувано | гре·бе·ни·те | |
бройна форма | гре·бе·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Плосък предмет с шипове, използван за ресане.
- Продълговата заострена част на планина, хребет.
- Най-високата удължена част на вълна̀.
- Цилиндрична назъбена лента, използвана за подвързване.
Етимология
ст.-бълг. гребень ξάνιον (Mikl. 142) Праслав. *greby, род. п. *grebene - производна на *grebǫ, *grebti „греба“, срв. лат. pecten „гребен“ от pectō. Засвидетелствана в топонимията на Северна Гърция, МИ Γρεβενά „било, хребет“.
Фразеологични изрази
- на гребена на вълната
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
гребен (български)
ед.ч. | гре·бен | |
---|---|---|
непълен член | гре·бе·на | |
пълен член | гре·бе·нът | |
мн.ч. | гре·бе·ни | |
членувано | гре·бе·ни·те | |
бройна форма | гре·бе·на | |
звателна форма | — |
Прилагателно име, тип
- Който се отнася до гребане.
- Който има гребла.
Етимология
Заета от рус. гребной.
Фразеологични изрази
- гребен канал
- гребна лодка
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|