говорител

говорител (български)

говорител ±

ед.ч.		го·во·ри·тел
	непълен член	го·во·ри·те·ля
	пълен член	го·во·ри·те·лят
мн.ч.		го·во·ри·те·ли
	членувано	го·во·ри·те·ли·те
бройна форма		—
звателна форма		го·во·ри·те·лю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Човек, който говори на обществани места или в общественото пространство. телевизионен говорител.
2. Устройство, което при свързване към необходимото оборудване издава звук.

Превод

английски: speaker, announcer loudspeaker арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] динамик словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

1. глашатай, тръбача, изразител, оповестител
2. високоговорител

Надсловия

1. занятие, професия
2. озвучително оборудване, звукооборудване