глашатай
Облик
глашатай (български)
ед.ч. | гла·ша·тай | |
---|---|---|
непълен член | гла·ша·тая | |
пълен член | гла·ша·та·ят | |
мн.ч. | гла·ша·таи | |
членувано | гла·ша·та·и·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | гла·ша·таю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32a
- Служител, който е обикалял населените места и е известявал жителите за различни събития. Селският глашатай каза, че ще има избори за кмет.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
известител, говорител, тръбач, възвестител, вестител, предвестник