глъчка
Облик
глъчка (български)
ед.ч. | глъч·ка | |
---|---|---|
членувано | глъч·ка·та | |
мн.ч. | глъч·ки | |
членувано | глъч·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Шум от едновременно високо говорене, викове и под. на много хора, събрани на едно място.
- Сърдито, високо говорене, обикн. с каране, навикване на някого.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|