гешефтар
Облик
гешефтар (български)
ед.ч. | ге·шеф·тар | |
---|---|---|
непълен член | ге·шеф·та·ря | |
пълен член | ге·шеф·та·рят | |
мн.ч. | ге·шеф·та·ри | |
членувано | ге·шеф·та·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | ге·шеф·та·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- гешефтарят, гешефтаря, мн. гешефтари, м. Лице, което се занимава с гешефти; спекулант.
• прил. гешефтарски, гешефтарска, гешефтарско, мн. гешефтарски.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|