гвоздей
Облик
гвоздей (български)
ед.ч. | гвоз·дей | |
---|---|---|
непълен член | гвоз·дея | |
пълен член | гвоз·де·ят | |
мн.ч. | гвоз·деи | |
членувано | гвоз·де·и·те | |
бройна форма | гвоз·дея | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
старобълг. гвоздии (Супр.), гвоздие мн. (Клоц.). Неотделима от словен. gozd „бор“, старочеш. hvozd „гориста местност“, г.-луж. hózdź, д.-луж. gózdź „гориста планина“ и ст.в.нем. questa „китка“, староисл. kuistr „клон“ < субстратна не-ИЕ праформа *guozd-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|