въдица
Облик
въдица (български)
ед.ч. | въ·ди·ца | |
---|---|---|
членувано | въ·ди·ца·та | |
мн.ч. | въ·ди·ци | |
членувано | въ·ди·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Кукичка и уред за риболов.
Етимология
ст.-бълг. ѫда, ѫдица ἄγκιστρον. От праслав. *ǫdica, което обикновено се обяснява от представка *оn- и корен *dheh1- „поставям“, т.е. „уред, на който е турено, поставено нещо, червей, стръв“. Сравнява се по словообразуване с латв. uodne „плаз на шейна; дърво, върху което е турен сандъкът“, еñdаs „част от селска шейна“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|