втурвам
Облик
втурвам (български)
Сегашно време | втур·вам |
---|---|
Мин. св. време | втур·вах |
Мин. несв. време | втур·вах |
Повел. наклонение | втур·вай |
Мин. страд. причастие | втур·ван |
Мин. деят. св. причастие | втур·вал |
Мин. деят. несв. причастие | втур·вал |
Сегашно деят. причастие | втур·ващ |
Деепричастие | втур·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186 ii, несвършен
(класификация — непреходен)
- Втурвам се - затичвам се или тръгвам бързо изведнъж в някаква посока. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
- ↑ се/ втурвам се в РБЕ на ИБЕ