Думата врач означава лечител. Последвалите значения са възникнали във връзка с това, че някога лечителите са използвали билки и заклинания, с които да накарат болестите да си тръгнат от болния. Едновременно с това врачът е търсел и причините, довели до болестта, например силна уплаха, зараза и др., като е използвал т. нар. восъколеене, леене на куршум и др.
Етимология
старобълг. врачь „лекар“ ἰατρός (Зогр., Мар., Асем., Супр., Остром.). Южнослав. vračь (сърбохърв. врач „прорицател“, словен. vráč „лекар“). Старинна тюркска заемка (*avraɣči с метатеза от *arvaɣči, име на деятел от *arva- „произнасям заклинания”), срв. старотюрк. arva- „произнасям заклинания”, узб. aврағич, авроқчи „хипнотизатор; лечител, който цери ухапвания и ушилвания чрез хипноза”, каз. арбаушы „заклинател, вълшебник, чародей, изкусител”. Книжовна заемка от ст.-бълг. в рус. врач „лекар“.
