влах
Облик
влах (български)
ед.ч. | влах | |
---|---|---|
непълен член | вла·ха | |
пълен член | вла·хът | |
мн.ч. | вла·си | |
членувано | вла·си·те | |
бройна форма | вла·ха | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Румънец или арумънец.
Етимология
ст.-бълг. влахъ „румънец“ (Ман.хр.). Праслав. *volxъ. Старинна германска заемка, герм. *walha, ст.-в.-нем. walah, walh, ср.-в.-нем. walch „романоговорещ чужденец, келт, римлянин“, англ. Wales МИ „Уелс, област, където живеят нероманизирани келти“, Welsh „уелски“ (*walhisc), walnut „орех“, букв. „романски орех“ (*walh-hnut-) от името на келт. племе Volcae. Първоначално името се е отнасяло до романизираните келти във Франция, но на герм. или слав. почва е пренесено върху романските народи, срв. пол. włóch „италианец“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|