високопарен
Облик
високопарен (български)
ед. ч. | м. р. | ви·со·ко·па·рен | |
---|---|---|---|
непълен член | ви·со·ко·пар·ния | ||
пълен член | ви·со·ко·пар·ни·ят | ||
ж. р. | ви·со·ко·пар·на | ||
членувано | ви·со·ко·пар·на·та | ||
ср. р. | ви·со·ко·пар·но | ||
членувано | ви·со·ко·пар·но·то | ||
мн. ч. | ви·со·ко·пар·ни | ||
членувано | ви·со·ко·пар·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
философски,официален, определящ експертни понятия,определения и изрази. високопарна, високопарно, мн. високопарни, прил. Тържествено-надут, а безсъдържателен. Високопарна реч. нареч. високопарно. Заявявам високопарно. същ. високопарност, високопарността, ж. Без високопарност.
Етимология
от руски - "высокопарный"
Фразеологични изрази
Синоними
тържествен, надут, претенциозен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|