вино
Облик
вино (български)
ед.ч. | ви·но | |
---|---|---|
членувано | ви·но·то | |
мн.ч. | ви·на | |
членувано | ви·на·та |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 54
- само ед. Спиртно питие, получено от ферментирал сок от грозде.
- само мн. Различни видове от това питие.
- ед. и мн. разг. Количеството от това питие, което се съдържа в една чаша.
- само ед. разш. Спиртно питие, което се получава от ферментирал сок на различни плодове, от мед и подобно.
Етимология
От старобълг. вино οἶνος (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Стара заемка от лат. vīnum „вино“, вероятно през германски: от гот. wīn или ст.-в.-нем. wīn, предвид заемката виноградъ „лоза“ от гот. wīnagards, ст.-в.-нем. wīngart.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- вино в РБЕ на ИБЕ