викам
викам (български)
| Сегашно време | ви·кам |
|---|---|
| Мин. св. време | ви·ках |
| Мин. несв. време | ви·ках |
| Повел. наклонение | ви·кай |
| Мин. страд. причастие | ви·кан |
| Мин. деят. св. причастие | ви·кал |
| Мин. деят. несв. причастие | ви·кал |
| Сегашно деят. причастие | ви·кащ |
| Деепричастие | ви·кай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
(класификация — ?)
- крещя, говоря/ пея много силно; използва се и като преувеличение;
- каня, карам да доведат или казвам на някого, че искам да дойде, зова
- (некнижовно, разговорно или диалектно, особено при предаване на чужда реч) казвам в смисъл на
- река, говоря;
- мисля; също и ~ си — мисля си
- наричам неофициално (с прякор, на галено)
Етимология
производен от вик. *vykati = лит. ūkauti, ūkčioti „викам“, латв. ūkšuot, ūkšet „крещя, викам“. Глаголът е от звукоподражателен произход, сравни старотюрк. oqïmaq „викам“.
Фразеологични изрази
- Виках по нея колкото глас имах, но тя не успя да ме чуе.
- Вече викнаха (извикаха) линейка.
- 3.1. И какво ти вика баба ти - ходила ли е вчера на пазар?
- 3.2. Викам си, защо да не мина по прекия път?
- 3.3. Викат ми Слави, защото Светослав е твърде дълго.
Синоними
- извиквам, кряскам, крещя, изкрещявам, изкрясквам, провиквам се, издигам глас, извисявам глас, говоря високо, колкото ми глас държи, надвиквам се, проглушавам, заглушавам, повишавам тон, възкликвам, надавам вик, дера се, дера си гърлото, дърля се, карам се, гълча, вдигам врява, рева, изревавам, надавам вой, вия
- стена, разревавам се, ридая
- каня, повиквам, поканвам, свиквам, зова, призовавам, приканвам, привиквам
- казвам, разправям
- възклицавам
- подвиквам, обаждам се
- лая
Превод
|