вик
Облик
вик (български)
ед.ч. | вик | |
---|---|---|
непълен член | ви·ка | |
пълен член | ви·кът | |
мн.ч. | ви·ко·ве | |
членувано | ви·ко·ве·те | |
бройна форма | ви·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
от *vykъ ~ лит. ūkas „ехо“. Звукоподражание.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- отклик, възклик, крясък, писък, провикване, глас, стон, врява, рев, плач, стенание, ридание, вопъл
- зов, повик, апел, призив
- лозунг
- мучене, вой
- лай