вещер
Облик
вещер (български)
ед.ч. | вещ·ер | |
---|---|---|
непълен член | вещ·ер·а | |
пълен член | вещ·ер·ът | |
мн.ч. | вещ·ер·и | |
членувано | вещ·ер·и·те | |
бройна форма | вещ·ер·а, ве·ще·р·и | |
звателна форма | вещ·ер·ю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- вълшебник; човек, умеещ да прави вълшебства
- ловец на свръхестесвени създания
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
вълшебник, вед, чародей
Сродни думи
Производни думи
вещерство, вещерски