вдъхновител
Облик
вдъхновител (български)
ед.ч. | вдъх·но·ви·тел | |
---|---|---|
непълен член | вдъх·но·ви·те·ля | |
пълен член | вдъх·но·ви·те·лят | |
мн.ч. | вдъх·но·ви·те·ли | |
членувано | вдъх·но·ви·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | вдъх·но·ви·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Лице, което възбужда вдъхновение.
- Пренебр. Този, който подстрекава, подбужда към извършване на нещо лошо, престъпно.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
съветник, душеприказчик, инспиратор, подбудител, инициатор, подстрекател