вакъл
Облик
вакъл (български)
ед. ч. | м. р. | ва·къл | |
---|---|---|---|
непълен член | вак·лия | ||
пълен член | вак·ли·ят | ||
ж. р. | вак·ла | ||
членувано | вак·ла·та | ||
ср. р. | вак·ло | ||
членувано | вак·ло·то | ||
мн. ч. | вак·ли | ||
членувано | вак·ли·те |
Прилагателно име, тип
Черен около очите.
Етимология
Заета от рум. oacheş или мегл.-рум. oacliş „черноок, мургав; овца с руно на черни и бели петна“, като бълг. диал. окрена, рум. oacără, мегл.-рум. oacăr(n)ă „бяла овца с черни петна по муцуната“. Рум. форми са наследнички на преносна употреба на лат. oculus, oclus „око, петно с формата на око (по кожата на пантера или на опашката на паун)“. От рум. е заета в унг. basika, слов. vakeša, пол. bakieszka „овца с руно на черни и бели петна“.
Фразеологични изрази
- Вакло агне. Важи още за човек, който притежава психически отклонения, колебания в себеопределянето.
- Вакли вежди, вакло чувство за хумор, вакла супа и др. Характерно за неуравновесеност, непостоянство, блуждаене, търсене, неориeнтираност и всичко без логично обяснение.
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|