бъчва
Облик
бъчва (български)
ед.ч. | бъч·ва | |
---|---|---|
членувано | бъч·ва·та | |
мн.ч. | бъч·ви | |
членувано | бъч·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
цслав. бъчьвь < праслав. *bъčy, род. п. *bъčьve. Като повечето имена на съдове е заемка от друг език. Има два варианта:
- *bъčy е заемка от балк.-лат. *buči/*buci/*buti „бъчва“ (< клас.-лат. *buttis), срв. мъгл.-рум. buti, butseauă (мн.ч. butseľ) „бъчва“, рум. bute „бъчва“ (> ср.-гр. βοῦττις, βουττίον), ит. botte „бъчва“, boccia „стъклено шише, бъклица“, исп. bucha „топка“; и лат. *buticula (> фр. bouteille, ит. bottiglia, исп. botilla „шише, бутилка“).
- *bъčy е заемка от герм. *bukaz, срв. староангл. buc „кана, изпъкнал съд“, швейц.-нем. bücki „бъчва, каца“, свързани със старосканд. búkr, ст.-в.-нем. bûch „корем“, но в този случай промяната k > č е по-трудно обяснима.
Фразеологични изрази
Превод
|
|