бълнувам

бълнувам (български)

бълнувам

Сегашно време	бъл·ну·вам
Мин. св. време	бъл·ну·вах
Мин. несв. време	бъл·ну·вах
Повел. наклонение	бъл·ну·вай
Мин. страд. причастие	бъл·ну·ван
Мин. деят. св. причастие	бъл·ну·вал
Мин. деят. несв. причастие	бъл·ну·вал
Сегашно деят. причастие	бъл·ну·ващ
Деепричастие	бъл·ну·вай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, несвършен вид

(класификация — ?)

1. Говоря несвързани думи насън или при тежко заболяване. Цяла нощ бълнува и се мята насам-натам. 2. Прен. Пренебр. Говоря неща, които са нереални, неосъществими; фантазирам, измислям си. 3. Прен. За какво/за кого. Мечтая, копнея, бленувам.

Етимология

От *bьlnovati, нулева огласовка спрямо блян.

Синоними

• сънувам
• бленувам, мечтая, копнея, фантазирам, имам халюцинации, изпадам в делириум

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]