бурен
Облик
(пренасочване от бурно)
бурен (български)
ед.ч. | бу·рен | |
---|---|---|
непълен член | бу·ре·на | |
пълен член | бу·ре·нът | |
мн.ч. | бу·ре·ни | |
членувано | бу·ре·ни·те | |
бройна форма | бу·ре·на | |
звателна форма | — |
Прилагателно име, тип 79
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старо причастие от *buriti: диал. бури се „задава се буря“ ~ от буря
Фразеологични изрази
Синоними
- размирен, смутен, неспокоен
- поривист, стремителен, необуздан, гневен, неудържим, пламенен, стихиен, бърз, буен, силен
- шумен
- бушуващ, страстен
- развълнуван
- вилнеещ, яростен, бесен
- гръмлив, оглушителен
- много силен, буйствуващ, жарък, ревностен
- насрещен, противен, неблагоприятен
- разпален
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
бурен (български)
ед.ч. | бу·рен | |
---|---|---|
непълен член | бу·ре·на | |
пълен член | бу·ре·нът | |
мн.ч. | бу·ре·ни | |
членувано | бу·ре·ни·те | |
бройна форма | бу·ре·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
праслав. *burьjanъ (не е слав. предвид оконч. -anъ) - само бълг., сръб., слов., укр., рус. < праб. *burəwan (прич.) „увивен“ < „въртящ“ ~ старотюрк. buraɣan „вихър, силна буря“, тур. buran „въртящ“ от глагол *bura- „въртя“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|