бурия
Облик
бурия (български)
ед.ч. | бу·рия | |
---|---|---|
членувано | бу·ри·я·та | |
мн.ч. | бу·рии | |
членувано | бу·ри·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Диал. Меден духов инструмент със силна звучност; тръба.
- Тръба за отвеждане на дим от печка в комин; кюнец.
- Глас като бурия. Диал. Много силен глас. Рева (еча) като бурия. Диал. Рева много силно, високо.
Етимология
— От тур. boru.
Фразеологични изрази
Превод
|
|