будала
Облик
будала (български)
ед.ч. | бу·да·ла | |
---|---|---|
членувано | бу·да·ла·та | |
мн.ч. | бу·да·ли | |
членувано | бу·да·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 41
- Будала - човек който може много, но е нерешителен и не предприема нищо сам. Лесно приема чужди оценки и мнения за достоверни и не вижда дори иронията насочена срещу него, на която може сам да стане жертва. Предпочита да бъде насочван, управляван, отколкото да се води по свои решения и в свой интерес.
- Наивник.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
ахмак, глупак, хапльо, абдал, серсем, зяпльо, малоумен, смахнат, недосетлив