болка

болка (български)

болка ±

ед.ч.		бол·ка
	членувано	бол·ка·та
мн.ч.		бол·ки
	членувано	бол·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Индивидуално проявено възприятие на надпрагово дразнение.

Етимология

старобълг. боль ἀσθένεια (Cупp.). Праслав. *boľь > *boľьka > болка. Диал. форми: бол, боль „болка, болен човек, болест“. В слав. езици преобладава значението „болка, рана, скръб“ (сърбохърв. бол, словен., чеш. bol, слов. boľ, пол., луж. ból, рус., белор. боль, укр. бiль). *boľье стара i-основа, име на действие, е производна от глаг. *boľěti „болен съм“. В зап.-слав. думата е преминала в м.р.

Превод

английски: ache (en), pain (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: dolor (es) италиански: dolore (it), malanno (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Schmerz (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: боль (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ağrı (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: douleur (fr), peine (fr) холандски: pijn (nl) хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• болезненост, страдание, болежка, изтезание
• мъка, скръб, тъга, горест, огорчение
• рана, язва, болест
• беда, зло, нещастие, бедствие, неволя, напаст, гибел
• злочестина, недъг
• оплакване, недоволство, несправедливост
• печал
• съжаление