благоволение

благоволение (български)

благоволение ±

ед.ч.		бла·го·во·ле·ние
	членувано	бла·го·во·ле·ни·е·то
мн.ч.		бла·го·во·ле·ния
	членувано	бла·го·во·ле·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

одобрение

1. Проява на добра воля, на разположение, доброжелателство към някого (обикн. на по-високостоящ към по-нискостоящ); благосклонност, благоразположение.

Превод

английски: goodwill арабски: نعمة арменски: տակտ африкаанс: genade белоруски: мілата гръцки: χάρη датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• благосклонност, доброжелателство, снизходителност, снизхождение, склонност, милост, добра воля, разположение, благоразположение
• усмотрение
• благосклонно съгласие, съдействие, разрешение