бинокъл
Облик
бинокъл (български)
ед.ч. | би·но·къл | |
---|---|---|
непълен член | би·но·къ·ла | |
пълен член | би·но·къ·лът | |
мн.ч. | би·нок·ли | |
членувано | би·нок·ли·те | |
бройна форма | би·но·къ·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
- Ръчен оптически уред, състоящ се от две успоредни зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени предмети.
Етимология
От фр. binocle.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- бинокъл в РБЕ на ИБЕ