бел
Облик
бел (български)
ед.ч. | бел | |
---|---|---|
непълен член | бе·ла | |
пълен член | бе·лът | |
мн.ч. | бе·ло·ве | |
членувано | бе·ло·ве·те | |
бройна форма | бе·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Права лопата.
Етимология
бел за копание (Брашовски тефтер, 1508-1509 г.) < тур. bel.
Фразеологични изрази
Превод
|
|