безсрамие
Облик
безсрамие (български)
ед.ч. | без·сра·мие | |
---|---|---|
членувано | без·сра·ми·е·то | |
мн.ч. | без·сра·мия | |
членувано | без·сра·ми·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Само ед. Отсъствие, липса на срам, на чувство за приличие; безочливост, наглост.
- Разг. Обикн. мн. Безсрамни, неморални действия, постъпки.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
безочливост, нахалство, наглост, дързост, дебелоочие, невъзпитание, тупе, цинизъм, низост, безобразие, маскарлък