безпътица

безпътица (български)

безпътица ±

ед.ч.		без·пъ·ти·ца
	членувано	без·пъ·ти·ца·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. мн. няма, Рядко. Липса на определен, очертан път за ходене, за движение.
2. Обикн. с предл. в. Състояние на обърканост, на безизходност поради отсъствие на правилна насока в нещо (идейно-политически или естетически схващания, начин на действие и пр.).
3. Отсъствие на правилна насока обикновено в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътие.

Превод

английски: muddle, confusion арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Irre, die Ausweglosigkeit норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• безпътие, безредие, анархия, обърканост, безпорядък, забърканост
• разпуснатост, разюзданост, своеволие
• разврат, поквара, блудство
• разложение
• блуждаене, неустановеност, двоумение, кръстопът, безпринципност