безмълвие

безмълвие (български)

безмълвие ±

ед.ч.		без·мъл·вие
	членувано	без·мъл·ви·е·то
мн.ч.		—
	членувано	—

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. мн. няма, Книж. Отсъствие на говор; мълчание.
2. Отсъствие на шум, на звук; пълна тишина, безмълвност.
3. У еретиците-исихасти — състояние на пълно мълчание, при което са смятали, че се постига общение с бога; безмълвничество.

— Друга (остар. книж.) форма: безмо̀лвие.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• мълчание, тишина, глухота, покой, затишие, самота
• пустиня, гробница, гроб
• немота