басня
Облик
басня (български)
ед.ч. | бас·ня | |
---|---|---|
членувано | бас·ня·та | |
мн.ч. | бас·ни | |
членувано | бас·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Баснята е текст, в който е разказана кратка поучителна история. Героите в нея най-често са животни, по-рядко хора, растения, предмети. Чрез тях се осмиват човешки недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части — разказ за случка и кратка поука.
Етимология
старобълг. баснь < *ba-snь, производна на бая, за сравнение лат. fābula „реч, басня“ (<*bhā-dhlā). От същия корен е и старобълг. балии „знахар“ < *badlьji.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- разказ, легенда, фабула, приказка, анекдот, алегория, история, предание, мит
- измислица, небивалица, невероятност, празни приказки, лъжа, фантазия